Hey! Here you can find my digital garden. Feel free to reach me out at tsvetan @ camplight net.
Медитацията е тренировка на ума с цел да му помогне да развие силите и уменията, които са му нужни за да разреши проблемите си. Както има различни лекове за различните болести на тялото, така има много различни типове медитация за раличните проблеми на ума.
Медитационната техника преподадена в тази книга е умение насочено към разрешаването на основния проблем на ума: стресът и страданието, които си причинява чрез собствените си мисли и действия. Въпреки, че умът иска щастие, той успява да се затормози с умствена болка. Всъщност, тази болка идва от заблудените усилия на ума да намери щастие. Медитацията помага да се открият причините защо умът прави това и, откривайки ги, ти помага да ги излекуваш. Лекувайки ги, тя ти отваря възможността за истинско щастие, щастие, на което можеш да разчиташ, щастие, което няма да се промени или да те предаде.
Това са добрите новини на медитацията: Истинското щастие е възможно и може да го постигнеш чрез собствените си усилия. Не трябва да се примиряваш само с удоволствия, които в даден момент ще те изоставят. Не трябва да се предадеш на идеята, че временното щастие е най-доброто, което животът може да ти предостави. И не трябва да залагаш надеждите си за щастие, на който и да било човек или сила отвъд теб. Можеш да тренираш ума да достъпи щастие, на което напълно може да разчита, щастие, което не предизвиква никаква болка на теб или някого другиго.
Не само целта на медитацията е добра; способите за достигане на тази цел също са добри. Те са действия и умствени качества, които може да си горд, че развиваш: неща като честност, почтеност, съчувствие, внимателност и проницателност. Защото истиското щастие идва отвътре, то не изисква от теб да вземеш нещо, от когото и да било. Истинското ти щастие не е в конфрликт с истинското щастие, на когото и да било в света. И, когато намериш истинско щастие вътре, имаш повече да споделиш с другите.
Поради това, практикуването на медитация е добро дело, както за другите, така и за теб. Когато решиш проблема на стреса и страданието, ти, разбира се, си човекът, който най-много ще изпита полза от това. Но няма да си единствен. Това е, защото, когато създаваш стрес и страдание за теб, ти се отслабваш. Слагаш тежест не само върху себе си, но и върху хората около теб: както с това, че трябва да разчиташ на тях за помощ и подкрепа, така и с това, че ги нараняваш с глупави неща, които можеш да направиш или кажеш поради слабост и страх. В същото време, си затруднен да им помагаш за техните проблеми, защото ръцете ти са заети с твоите. Но, ако умът ти научин как да спре да си причинява стрес и страдание, тогава си по-малко в тежест на другите и си в по-добра позиция да им помогнеш.
Така, че практиката на медитация те учи как да уважаваш нещата вътре в теб, които са достойни за уважение: желанието ти за истинско щастие, напълно надеждно и напълно безвредно; и твоята способност да намериш това щастие чрез твоите собствени усилия.
Да доведеш до пълен край самопричинените стрес и страдание на ума изисква огромно количество всеотдайност, подготовка и умение. Но техниката за медитация преподадена в тази книга не е полезна само за хората, които са готови да я следват по целия път до пълния лек на събуждането. Дори, ако само искаш помощ в това да се справяш с болката или да намериш малко повече мир и стабилност в живота, медитацията има много какво да ти предложи. Също така, тя може да заздрави ума, така че той да се справя с много от проблемите на ежедневието, защото развива качества като внимателност, бдителност, съсредоточеност, и проницателност, които са полезни във всички дейности - вкъщи, на работа или където и да си. Тези качества са също полезни за справянето с някои от по-големите, по-трудни проблеми в живота. Пристрастяването, травмата, загубата, разочарованието, болестта, старостта и дори смъртта са много по-лесни за преживяване, когато умът е развил уменията насърчени от медитацията.
Така, че дори да не успееш да извървиш целия път до пълната свобода от стреса и страданието, медитацията може да ти помогне да се справиш с твоите страдания по-умело - с други думи, с по-малко вреда на теб и хората около теб. Това, само по себе си, е полезна употреба на времето ти. Ако пък после решиш да задълбаеш в медитацията, за да видиш дали наистина може да доведе до пълна свобода, толкова по-добре.
Техниката за медитация описана тук е взета от два източника. Първият източник са инструкциите на Буда за това как да използваш дъха в тренировката на ума. Тези инструкции се намират в Палийския Канон, най-старият съществуващ запис на ученията на Буда. Както твърди Канонът, Буда открил, че дъхът е успокоителна тема за медитация - за тялото и ума - също така и идеална тема за развитието на внимателност, съсредоточеност и проницателност. Всъщност, това е темата, която сам Буда използвал по пътя към пробуждането си. Поради това, той я препоръчвал на повече хора и я преподавал в повече детайл от, която и да била друга тема на медитация.
Вторият източник е метод за медитация с дъха раработен през последния век от Аджан Лий Дхамадхаро - майстор в течение на Будизма известно в Тайланд като Пустинната Традиция. Методът на Аджан Лий се гради върху инструкциите на Буда, обяснявайки в детайли много от точките, които Буда е оставил в съкратена форма. Аз тренирах в тази техника в продължение на десет години под Аджан Фуанг Джотико, един от учениците на Аджан Лий, така че някои от прозренията тук идват също от подготовката ми с Аджан Фуанг.
Следвал съм тези източници за фокусиране върху дъха като главна тема на медитацията, защото това е най-безопасната от всички теми на медитация. Техниката описана тук въвежда тялото и ума в уравновесено състояние на благополучие. Това, от своя страна, позволява на ума да получи уравновесени прозрения в собствения си начин на работа, така че да види начините, по които причинява стрес и страдание, и да ги изостави ефективно.
Тази техника е част от изчерпателен път на подготовка на ума, който включва не само медитация, но и развитието на щедрост и добродетел. Основният подход във всяка част от тази подготвка е един и същ: да разбереш всички твои действия като част от причинно-следствена верига, така че да насочиш причините в по-положителна посока. С всяко действие в мисъл, дума или дело ти разсъждаваш върху това какво правиш, докато го правиш. Гледаш за подбудата водеща до твоите действия и резултатите, които се получават благодарение на действията ти. Разсъждавайки се учиш да поставяш действията си под въпрос по определен начин:
Подготовката в добродетел и щедрост пита тези въпроси във връзка с думите и делата ти. Подготовката в медитация подхожда към всички събития в ума като действия - било то мисли или чувства - и ги поставя под въпрос по същия начин. С други думи, кара те да обръщаш по-малко внимание на това какво съдържат мислите и чувствата ти и повече внимание на това от къде идват и до какво водят.
Тази стратегия на наблюдаване на действията ти и изследването им с тези въпроси е директно свързана с проблема, който трябва да реши: стресът и страданието причинени от твоите действия. Поради това лежи в основата на подготовката като цяло. Медитацията просто ти позволява да наблюдаваш действията си по-внимателно и да откриеш и изоставиш все по-деликатни нива на стрес причинен от тези действия. Също така, тя развива умствените качества, които засилват способността ти да действаш по умели начини.
Въпреки, че медитационната техника описана тук е част от специфична Будистка подготовка, не е нужно да си Будист за да я следваш. Тя може да помогне за преодоляването на проблеми, които не са специфични за Будисти. Все пак, Будистите не са единствените хора, които си причиняват стрес и страдание, и качествата на ума развити чрез медитация не са под Будистко авторско право. Внимателността, бдителността, съсредочеността и проницателността са от полза на всеки, който ги развива. Единственото, което се иска от теб е сериозно да дадеш възможност на тези качества.
Целта на тази книга е да представи практиката на медитация - заедно с по-голямата подготовка, от която е част - по начин, който е лесен за четене и практикуване. Тази книга е разделена на пет части, всяка част следвана от списък с допълнителни ресурси - книги, статии и аудио файлове - които ще ти помогнат да изследваш проблемите обсъждани в тази част в по-голям детайл.
Първата част на книгата съдържа инструкции в основните стъпки на това как да медитираш. Втората част дава съвети за това как да се справиш с някои от проблемите, които могат да се появят в практиката. Третата част изследва проблеми, които възникват, когато се опитваш да направиш медитацията част от живота си като цяло. Четвъртата част изследва проблеми, които възникват, когато медитацията ти става все по-умела. Петата част изследва това как да избереш и да се отнесеш към учител по медитация, който може да ти даде лична подготовка, която никоя книга не може да ти даде.
Опитал съм се да покрия повечето от проблемите, с които отдаден медитатор ще се сблъска по време на самостоятелна практика. Поради тази причина, ако си нов в медитацията и не си готов все още да се отдадеш на сериозна практика, ще намериш повече материал в тази книга, от колкото ще ти е нужен в началото. Въпреки това, може да намериш много полезни насоки тук, ако четеш избирателно. Добър подход би бил да четеш само това, което е нужно за да започнеш да медитираш и след това да оставиш книгата и да го пробваш.
За да започнеш:
Остатакът от книгата можеш да оставиш за после, когато си готов да повишиш нивото на отдадеността си.
Дори тогава, ще е мъдро да четеш книгата избирателно - особено трета част. Там съветите са насочени към напълно отдаден медитатор. Някои от тях може да включват повече отдаденост, от колкото си готов да дадеш, така че вземи само съвететите, които изглеждат от полза в контекста на текущия ти живот и ценности и остави останалото за другите - или за себе си в бъдеще.
Запомни, нищо в практиката на медитация не ти е наложено. Единствената принуда идва от вътрешна сила: твоето собствено желание да си свободен от самопричинено страдание и стрес.
Когато искаш да усвоиш техника за медитация е добре да знаеш предпоставките в основата на тази техника. По този начин имаш ясна идея за това с какво се захващаш. Знаейки предпоставките също ти помага да разбереш как и защо техниката трябва да работи. Ако имаш съмнения за предпоставките можеш да ги пробваш като работеща хипотеза за да видиш дали наистина ти помагат в справянето с проблемите на стреса и страданието. Медитацията не изисква това да се закълнеш във вярност на нещо, което не можеш да разбереш напълно. Но те моли да изпробваш предпоставките ѝ сериозно.
С напредването на медитацията ти можеш да прилагаш основните предпоставки към места в медитацията ти, които не са обяснени в тази книга. По този начин медитацията става по-малко чужда техника и повече част от твоя път в изследването на ума и разрешаването на проблемите му, когато те възникват.
Поради, това че медитацията с дъха е практика, в която умът се фокусира върху дъха, основните ѝ предпоставки се фокусират върху две теми: работата на ума и работата на дъха.
Ум. Думата “ум” тук покрива не само интелектуалната страна на ума, но и емоционалната му страна заедно с волята му за действие. С други думи, думата “ум” също така покрива, това което ние норамлно мислим за “сърце”.
Умът не е пасивен. Защото е отговорен за тяло с много нужди, той трябва да предприеме активен подход към изживяването. Неговите действия оформят изживяването му, докато търси храна, както умствена, така и физическа, за да държи себе си и тялото подхранени. Той се води от физически и умствен глад. Всички ние сме запознати с нуждата да се храним физически. Умствено, умът се храни както външно, така и вътрешно на база взаимоотношения и емоции. Външно, той е гладен за неща като любов, признание, статус, сила, богатство и възхвала. Вътрешно, се храни от любовта си към другите и самочувствието си, както и от удоволствията, които идват от здравословни и не толкова здравословни емоции: чест, благодарност, алчност, похот и гняв.
Във всеки един момент на ума се предоставят широк набор от гледки, звуци, миризми, вкусове, докосвания и идеи. От този набор той избира, върху кои неща да се фокусира и кои да игнорира в търсенето си на храна. Тези избори изграждат света на изживяването му. Поради това, ако аз и ти се разходим през един магазин по едно и също време, например, ние ще изживеем различни магазини, до толкова, до колкото търсим различни неща.
Търсенето на храна от страна на ума е постоянно и безспирно, защото неговата храна - особено умствената му храна - винаги е в опасност да свърши. Каквото и удовлетворение да изпита от храната си, то е винаги краткотрайно. Тъкмо когато е намерил място, от което да се храни, умът вече е хвърлил око на следващото. Трябва ли да стои тук? Трябва ли да отиде другаде? Тези непрестанни въпроси от вида на “Какво следва?”, “Къде е следващото?” пораждат търсенето му за благополучие. Но поради това, че тези въпроси са въпросите на глада, те сами по себе си изяждат ума. Воден от глад да продължава да отговаря на тези въпроси умът често действа натрапчиво - често волево - поради невежество, неразбиране за това кое причинява ненужен стрес и кое не. Това го кара да създава още повече страдание и стрес.
Целта на медитацията е да сложи край на това невежество и да изкорени въпросите на глада, които го подклаждат.
Важен аспект на това невежество е слепотата на ума за неговата вътрешна работа в настоящето, защото настоящето е там, където се правят избори. Въпреки, че умът често действа по навик, това не е нужно. Той има опцията да прави нови избори във всеки един момент. Колкото по-ясно виждаш какво се случва в настоящето, толоква по-вероятно е да правиш умели избори: такива, които ще доведат до истинско щастие - и, с практиката, ще те доведат все по близо до пълна свобода от страдание и стрес - сега и в бъдещето. Медитацията фокусира вниманието ти върху настоящето, защото настоящето е там, където можеш да гледаш как работи умът и да го насочиш към по-умела посока. Настоящето е единственият момент във времето, където можеш да действаш и да промяниш нещата.
Комисията на ума. Едно от първите неща, които научаваш за ума щом започнеш с медитацията е, че той има много умове. Това е, защото имаш много различни идеи за това как да задоволиш гладовете си и да намериш благополучие, и много различни желания базирани на тези идеи. Тези идеи се свеждат до различни представи за това какво значи щастие, къде може да се намери и какъв си ти като човек: твоите нужди за специфични видове удоволствия, и твоите способности да дадеш тези удоволствия. Всяко желание по този начин действа като семенце за определено чувство за това какъв си и какъв е светът, в който живееш.
Буда имал технически термин за това чувство за самоидентичност в определен свят на изживяване: Нарекъл го изграждане. Запомни този термин и концепцията зад него, защото е в центъра на разбирането защо си причиняваш стрес и страдание и какво е нужно за да се научиш как да спреш.
Ако концепцията ти звучи чужда, помисли за момента, в който заспиваш и картина на дадено място се появи в ума. Влизаш в тази картина, изгубваш връзка със света отвъд и това е моментът, в който си влязъл в света на съня. Този свят на съня, плюс чувството ти за влизане в него, е форма на изграждане.
Веднъж щом станеш чувствителен за този процес ще видиш, че сe ангажираш с него, дори когато си буден, и много пъти през деня. За да получиш свобода от стреса и страданието, което той може да причини, ще трябва да изследваш множеството изграждания, които създаваш в търесенето на храна - себе-тата си изградени от твоите желания и световете, които те населяват - защото само, когато си изследвал тези неща подробно, тогава можеш да се освободиш от ограниченията им.
Ще откриеш, че в някои случаи различни желания споделят общи идеи за това какво е щастие и кой си ти (например, желанията ти за установяване на безопасно и стабилно семейство). В други случаи, техните идеи са в конфликт (например, когато желанията ти за семейство са в конфликт с желанията ти за незабавно удоволствие независимо от последствията). Някои от твоите желания са свързани със същите умствени светове; други с умствени светове в конфликт; трети с умствени светове напълно различни един от друг. Същото се отнася и за различните усещания за “теб” в тези светове. Някои от твоите “теб” са в хармония, други са несъвместими, а трети са напълно несвързани един с друг.
Така че има много различни идеи за “теб” в ума ти, всяка със своя си дневен ред. Всяко от тези “теб” е член на комисията на ума. Поради това умът не е толкова единствен ум, колкото непокорна тълпа хора: много различни гласове, с много различни менения за това какво трябва да правиш.
Някои членове на комисията са отворени и честни за предположенията в основата на главните им желания. Други са по-неясни и подли. Това е, защото всеки член на комисията е като политик с неговите си привърженици и стратегии за удовлетворение на желанията им. Някои членове на комисията са идеалистични и почтени. Други не са. Така че комисията на ума не е толкова общонст от светци планиращи благотворително събитие, а повече корумпиран градски съвет, където балансът на силата постоянно се мести между различни фракции и много сделки се случват зад кулисите.
Една от целите на медитацията е да изкара тези сделки наяве за да можеш да вкараш повече ред в комисията - така че твоите желания за щастие да работят по-малко в различни посоки и повече в храмония щом осъзнаеш, че не е нужно те винаги да са в конфликт. Мислейки за тези желания като за комисия също ти помага да осъзнаеш, че когато практиката на медитация е против някои от твоите желания, тя не е против всички твои желания. Не си оставен да гладуваш. Няма нужда да се идентифицираш с желанията, които са осуетени, чрез медитацията, защото имаш други, по-умели желания, с които да се идентифицираш. Изборът е твой. Можеш да използваш по-умелите членове на комисията да обучат по-неумелите, така че да спрат да саботираш усилията ти да намериш истинско щастие.
Винаги помни, че истинското щастие е възможно и умът може да се научи да го намира. Това вероятно са най-важните предпоставки в основата на практиката на медитация с дъха. Умът има много измерения, измерения често засенчени от караницата на членовете на комисията и техният фокус върху преходни форми на щастие. Едно от тези измерения е напълно безусловно. С други думи, то не зависи от никакви условия. Не се влияе от пространство и време. То е изживяване на пълна, неподправена свобода и щастие. Това е, защото е свободно от глад и от нуждата да се храни.
Въпреки, че това измерение е безусловно, то може да се постигне с промяната на условията в ума: развитие на умелите членове на комисията, така че твоите избори да стават все по-благоприятни за истинско щастие.
Поради това пътят на медитацията се нарича път: Той е като пътят към планина. Въпреки, че пътят не причинява планината и твоето ходене по пътя не причинява планината, ходенето по пътя може да те доведе до планината.
Или може да си мислиш за безусловното измерение като сладка вода в солена. Обикновеният ум е като солената вода, от която ти прилошава като я пиеш. Ако просто оставиш солената вода намира, сладката вода няма да се отдели от само себе си. Трябва да положиш усилия за да я дестилираш. Дестилирането не създава сладка вода. То просто изважда вече съществуващата сладка вода и ти дава подхранването, от което се нуждаеш за да утолиш жаждата си.
Подготовка на ума. Подготовката, която те води до планината и ти набавя прясна вода има три аспекта: добродетел, съсредоточение и проницателност. Добродетелта е умение, с което взаимодействаш с други хора и същества като цяло, на база намерението да не причиняваш вреда на себе си или на другите. Това е тема, която ще обсъдим в трета част, в разговорът за проблемите, които често се появават, когато интегрираш медитацията в ежедневието си, но е важно да отбележем тук защо добродетелта е свързана с медитацията. Ако действаш по вреден начин, тогава, когато седнеш да медитираш, знанието за тази вреда ти пречи да стоиш стабилно в настоящия момент. Ако реагираш със съжаление върху вредата, която си направил, осъзнаваш че е трудно да останеш в настоящия момент с увереност. Ако реагираш с отрицание изграждаш вътрешни стени в осъзнатосттта си, които създават повече възможности за невежество и правят по-трудно да виждаш директно това, което се случва в ума.
Най-добрият начин да предотвратиш тези две реакции е да се придържаш към намерението да не правиш нищо вредно на първо място и да решиш да следваш това намерение все по-умело. Ако си видял, че си действал неумело, признай грешката си, осъзнай че съжалението няма да я изтрие и реши да не повтаряш тази грешка в бъдеще. Това е най-доброто, което може да се иска от човешко същество живеещо във време, където нашите действия целящи да оформят бъдещето могат да се базират само върху знанието за миналото и настоящето.
Вторият аспект е подготовката в съсредоточеност. Съсредоточеността е умението да държиш ума центриран върху единствен обект, например дъха, с чувство за лекота, освежаване, и самообладание - самообладанието е способността да наблюдаваш неща без да се поддаваш на влиянието на харесвания и нехаресвания.
Постигането на съсредоточеност изисква развитието на три качества на ума:
Когато тези три качества станат силни те могат да доведат ума до състояние на силна съсредоточеност наречено джана или медитативна вглъбеност, която ще обсъдим в четвърта част. Поради това, че джана се базира на желание - желанието да развием умели качества в ума - тя също е форма на изграждане. Но тя е специална форма на изграждане, която ти позволява да видиш процесите на изграждане в действие. В същото време, лекотата и освежаването дадени от джана са здравословна храна за ума, която ти позволява да изоставиш много от неумелите хранителни навици, които ще те издърпат от пътя. Поради това че запасът от умствена хана идващ от джана е постоянен това отнема малко от напрежението от нуждата ти да се храниш. Това ти позволява да се отдръпнеш от въпросите за глада и да ги погледнеш през въпросите на проницателността: да видиш къде стресът от храненето не е нужен и как можеш да усвоиш уменията да отидеш отвъд него. Поради това джана е централна част от пътя на подготовката.
Третият аспект от подготовката е проницателност. Проницателността е способността:
Научаваш тези три способности като слушаш другите - например като четеш книга като тази - и като наблюдаваш своите собствени дейстия и питаш правилните въпроси за тях. В началото се отдръпваш от въпросите за глада - които изискват отговор точно сега като например къде и какво да ядеш след това - и наблюдаваш как си се хранил:
Как хранителните ти навици водят до стрес?
По какъв начин този стрес е ненужне?
До каква степен си струва - с други думи, до каква степен удоволствието от храната компенсира за стреса?
В началото, като развиеш добродетелта и се опиташ да усвоиш съсредоточаването, въпросите на проницателността просто гледат за по-добри начини да се храниш. С други думи, те са по-фини версии на въпросите за глада. Осъзнаваш, че удоволствието, което си получил от небрежното действие по неумели начини или от това да оставиш ума да ходи където си поиска не си струва стреса. Започваш да виждаш местата, където стреса, който си си мислил за неизбежен, не е нужен всъщност. Имаш други, по-добри начини да намериш вътрешно препитание, хранейки се от по-високите удоволствия, които добродетелта и съсредоточението дават.
С развитието на съсредоточаването ти, твоята проницателност в нивоата на стреса в ума става все по-фина, в резултат на което усетът ти за това кое е умело и не става по-фин. Прилагайки въпросите на проницателността дори към практиката на джана, започваш да се чудиш дали е възможно да избегнеш стреса, който идва дори с най-фините начини на хранене. Какво умение би изисквало това?
Това е моментът, в който въпросите на проницателността вече не са фина версия на въпросите на глада. Те стават благородни въпроси, поради това че те водят отвъд нуждата да се храниш. Те добавят достойнство към търсенето ти на щастие. Те ти помагат да откриеш измеренитео, където дори храненето с джана вече не е нужно. И, когато това измерение най-накрая бъде открито всичкият стрес приключва.
Въпросите на благородната проницателност - включващи ненужния стрес, действията, които го причиняват и действията, които могат да помогнат да се сложи край на него - са свързани с едно от най-известните учения на Буда: четирите благодорни истини. Фактът, че има ненужен стрес е първата истина; неумелите умствени действия, които го причияват са втората; фактът, че може да свърши е третата; и умелите действия, които водят до неговия край са четвъртата.
Тези истини са благородни поради три причини. Първо, те са абсолютни. Те са истински за всеки навсякъде, така че не са просто въпрос на лично мнение или култура.
Второ, те дават насока за благороден път на практика. Те те учат да не отричаш или да бягаш от стреса, който причиняваш, а да го приемеш и да се изправиш срещу него, докато го разбереш. Когато го разбереш, можеш да видиш причините за този стрес в твоите действия и да ги изостваш. Развиваш умелите действия, които слагат край на стреса, така че можеш да осъществиш свободата от стреса за себе си.
Третата причина тези истини да са благородни е, това че когато използваш въпросите, които стоят в основата им за да изследваш и поставиш действията си под въпрос те водят в крайна сметка до едно благородно постижение: истинска радост, която слага край на нуждата да се храниш, съответно не причинява на никого вреда.
Поради, това че проницателността цели да доведе действията ти до най-високото ниво на умение, тя директно се развива на база на качеството на пламенност в твоята съсредоточеност. Обаче тя също се гради върху бдителността в това да виждаш кои действия водят до кои резултати. И също така информира внимателността, така че да си спомниш уроците, които си научил от това, което си наблюдавал и да ги прилагаш в бъдещето.
Всъщност, всичките три аспекта на подготовката - добродетел, съсредоточеност и проницателност - си помагат един на друг. Добродетелта прави по-лесно това да влезеш в съсредоточение и да бъдеш честен със себе си в разпознаването кои членове на комисията на ума са умели и кои не са. Съсредоточението дава на ума чувство на освежаване, което му помага да се противопостави на неумели импулси, които ще създадат дупки в добродетелта и стабилността, която му е нужна за да съзре ясно какво се случва вътре. Проницателността дава стратегия за развитие на добродетел, заедно с разбиране за това как работи ума, което му помага да влезе във все по-силни състояния на съсредоточение.
Добродетелта, съсредоточението и проницателността от своя страна се базират върху най-основната част на подготовката: практиката на щедрост. Бидейки щедър с нещата, които притежаваш, времето си, енергията си, твоето знание и твоята прошка, създаваш пространство на свобода в ума. Вместо да си подтикван от най-различните ти апетити, ти можеш да отстъпиш назад и да осъзнаеш радостта, която идва, когато не си роб на глада през цялото време. Това осъзнаване дава основния ти импулс да търсиш щастие, там където не е нужно да се храниш въобще. Виждайки доброто, което идва от даването можеш да се научиш да подхождаш към практиката на добродетел и медитация не само на база това какво можеш да получиш от нея, но и какво можеш да дадеш на практиката. Подготовката на ума става дар както за теб, така и за хората около теб.
Така че, в крайна сметка, предпоставките на медитацията с дъха са базирани на четири наблюдения за ума, които Буда нарекъл благородни истини:
Целта на медитацията с дъха е да помогне с тази подготовка.
Leave your email if you want to receive more essays like this